BENZBROMARON AL 100
на най-ниска цена в България
Лекарството не се продава в аптеките в България, а се внася директно от Германия!
НЯМА ПРОИЗВОДСТВО В МОМЕНТА В ГЕРМАНИЯ
Benzbromaron AL 100
Информация за пациента
Benzbromaron AL 100 е едно от най-мощните средства за намаляване на пикочната киселина в кръвта, която от своя страна причинява подагрозните кризи.
!!! Преди да започнете да приемате лекарството задължително измерете нивото на пикочната киселина в кръвта и се консултирайте с лекар-ендокринолог.
!!! След 1-2 месеца отново измерете нивото на пикочната киселина в кръвта си, така сами най-добре ще прецените, дали да използвате това лекарството или да го спрете.
Показания: за лечение на хронична подагра, идеопатична хиперурикемия и вторични хиперурикемии.
Противопоказания: Не приемайте лекарството, ако имате: свръхчувствителност към медикамента или някое от помощните му вещества, тежка бъбречна или чернодробна недостатъчност.
Нежелани лекарствени реакции: Редки: гадене, повръщане, коремни болки. Много редки: диария, главоболие, сънливост. При поява на подобни симптоми, веднага се консултирайте с лекар! В такива случаи лечението трябва да се прекрати.
Бременност и кърмене: Да не се употребява от бременни и кърмещи жени!
Действие: Бензбромарон потиска реабсорбцията на пикочна киселина в бъбреците. За да се избегне кристализиране или отлагане на пикочна киселина вследствие на увеличената екскреция от бъбреците е необходимо да се приемат по-големи количества течности!
Дозировка: Средната доза за възрастни е от 100 мг на ден. Препоръчително е лечението да започне с 50 мг на ден. Ако не се наблюдава намаляване на нивата на пикочна киселина се преминава отново на 100 мг на ден. Ако е необходимо, дозата може да бъде увеличена до 200 мг дневно, особено при подагра с тофично отлагане или умерена бъбречна недостатъчност.
!!! Приема се по време, или веднага след хранене!
!!! По време на приемането на лекарството да се пият поне 2 литра вода на ден за да се избегне риска от образуване на камъни в бъбреците!
!!! Да НЕ СЕ приема по време на подагрозен пристъп/ криза !!!
Преди започването и по време на лечението е добре да се проверяват редовно показателите на чернодробните ензими (включително трансаминази). Лечението трябва да се преустанови веднага, ако нивата на трансаминазите са над референтните стойности.
Лекарството НЕ ЛЕКУВА подагра!!!, а подържа нивата на пикочна киселина в кръвта ниски и така води до изчезване на пристъпите на подагра! За да е ефективно лечението е необходимо лекарството да се приема поне 3 месеца! През първите месеци, докато нивото на пикочна киселина е все още високо, най-вероятно ще получите още 1-2 пристъпа на подагра! Това е напълно нормална реакция на организма и не означава, че лечението не действа!
Много е важно да не спирате приема на лекарството, да не се отчайвайте и да не си мислите, че лечението не помага.
МедЕко Трейд ЕООД
София
Януари 2022г.
Внимание!
- Не употребявайте лекарството, без консултация с лекар! Не се доверявайте само на препоръките на приятели и познати!
- Най-добре е да направите изследване на количеството на пикочната киселина в кръвта ви непосредствено, преди да започнете да приемате лекарството и 30 дни, след това. Така разберете точно с колко е спаднала пикочната киселина в кръвта ви за 1 месец.
НЯМА ПРОИЗВОДСТВО В МОМЕНТА В ГЕРМАНИЯ
 |
| стр.1 |
 |
| стр.2 |
 |
| стр.3 |
 |
| стр.4 |
 |
| стр. 5 |
 |
| Оригиналната опаковка Benzbromaron AL 100 характерни изпъкнали брайлови символи по нея, които лесно се напипват с пръсти. |
НЯМА ПРОИЗВОДСТВО В МОМЕНТА В ГЕРМАНИЯ
СТАТИИ В НАУЧНИ ИЗДАНИЯ
Защо хората, които никога не са прекалявали с алкохола и месото, също страдат от подагра?
Всеки знае, че подаграта е болест, позната на човечеството от хилядолетия и най-често са я наричали “болестта на кралете”, защото е спохождала най-вече хората прекаляващи с консумацията на месо и алкохол. Може би не знаете, но днес има много хора,които никога не са злоупотребявали с алкохола и месото, но страдат от подагра.
Причината е тъй наречената “медикаментозна (лекарствена) подагра” В линка по-долу ще намерите обширен списък с лекарства, чиято редовна употреба води в една или друга степен до състояние на подагра.
Много е важно да запомните, че често след спирането на някои от тези лекарства, подаграта спира и пикочната киселина се връща към нормалните си стойности!!!
Автори: Fujimori S, Ooyama К, Ooyama Н, Moromizato Н.
Информация за авторите: Катедра по вътрешна медицина, Токийски Медицински Университет, Токио, Япония. fujimori@med.teikyo-u.ac.jp
Резюме Ретроспективно, ние оценихме контролния статус на пикочната киселина и промените в бъбречната функция за период от до 7 години при 35 пациенти с хронично бъбречно заболяване (CKD) от трета или по-висока степен (трета степен при 32 пациенти, четвърта при двама пациенти и пета степен при един пациент), свързано с хиперурикемия и са получавали монотерапия с бензбромарон като анти-хиперурикемично лекарство. Нивата на серумната пикочна киселина значително намаляват от 8,5 ± 0,9 до 6,1 ± 0,8 mg / dL на 6 месеца и след това се поддържат по-ниски от 7,0 mg / dL при повечето пациенти. Повечето пациенти са получавали бензобромарон в доза от 25-50 mg / ден, като при някои пациенти със стадий 4 или 5 на хронично бъбречно заболяване (CKD) са били използвани 150-200 mg / дневно. При лечение с бензбромарон не са установени значими промени в прогнозната скорост на гломерулна филтрация (eGFR) от изходната стойност от 46,2 ± 11,5 ml / минута / 1,73 m (2). Въпреки че увреждането на бъбречната функция не се е повлияло, чрез намаляването на серумните нива на пикочната киселина с бензбромарон, бъбречната функция не се влошава допълнително при терапията. Тези резултати предполагат, че бензбромаронът е приложим при лечението на хиперурикемия, свързана с бъбречно увреждане.
Беше ли изтеглянето му от пазара в най-добрия интерес на пациентите?
Автори:
1. Минг- Хан Х. Лий (Ming-Han H. Lee)
2. Гари Г. Греъм (Garry G. Graham)
3. Кенет М. Уилямс (Kenneth M. Williams)
4. Ричард О. Дей (Richard O. Day)
Department of Clinical Pharmacology & ToxicologySt Vincent’s Hospital, University of New South Wales, Sydney, Australia
(Департамент по Клинична Фармакология и Токсикология в болница Сейнт Винсънт и Университета на Нов Южен Уелс, Сидни, Австралия)
Бензбромарон - мощният урикозуричен препарат, който бе въведен в употреба през 70-те години на 20 век, може би е свързан с някои сериозни нежелани реакции. Лекарството е регистриран в около 20 държави в Азия, Южна Америка и Европа.
През 2003 г. лекарството беше спряно от производството от френската фирма Sanofi-Synthélabo, след доклади за сериозна хепатотоксичност, въпреки че все още се предлага на пазара в някои страни от други фармацевтични компании. Спирането на производството на бензбромарон сериозно намали достъпът до него по света и увеличи трудността при намирането му в страни, в които преди не се е предлагал.
Общата цел на тази статия е да определи, дали изтеглянето на бензбромарон е в най-добрия интерес на пациентите с подагра и да представи оценка на съотношението полза-риск при прилагането на бензбромарон. За да определим това, ние изследвахме (I) клиничните ползи, свързани с лечение бензбромарон и ги сравнихме с успеха на алтернативни терапии като allopourinol и probenecid, особено при пациенти с бъбречно увреждане; (ii) приписването на докладваните случаи на хепатотоксичност на лечение с бензбромарон; (iii) честотата на хепатотоксичност, дължаща се на бензбромарон; (iv) нежелани реакции към allopourinol и probenecid. От тези анализи представяме препоръки за употребата на бензбромарон.
При лечение с бензбрмарон се постигат големи намаления в концентрацията на плазмените урати при пациенти с хиперурикемия и при повечето от тях се наблюдава нормализиране на техните плазмени урати. Времето на полуразпад на бензбромарон е сравнително кратко (около 3 часа), но урикозуричният метаболит 6-hydroxybenzbromarone, има много по-дълъг период на полуразпад (до 30 часа) и е сред основните фактори за урикозуричната активност на бензбромарона, макар и неговия метаболизъм чрез цитохром Р450 (CYP) 2С9 в черния дроб да варира при различните пациенти, в резултат на полиморфизмите в този ензим. Той е ефективен при пациенти с умерено бъбречно увреждане. Стандартните дози бензбромарон (100 мг / ден) оказват по-изразен хипоурикемичен ефект, в сравнение със стандартните дози allopourinol (300 мг / ден) или probenecid (1000 мг / ден).
Нежеланите реакции, свързани с бензбромарона, са сравнително редки, но потенциално тежки. Четири случая на индуцирана от бензобромарон хепатотоксичност са описани в литературата. Единадесет случая са съобщени от Sanofi-Synthélabo, но подробностите не са публикувани в публичното пространство. Само един от четирите публикувани случая показва ясна връзка между лекарството и черния дроб. В другите три случая липсват неопровержими доказателства в подкрепа на диагнозата бензбрмарон-индуцираната хепатотоксичност. Ако приемем, че всички съобщени случаи се причинени от бензбрмарон, приблизителният риск от хепатотоксичност в Европа е приблизително 1 на 17000 пациенти, но може да бъде по-висок в Япония.
Бенробромаронът, също е инхибитор на CYP2C9 и така може да участва в лекарствени взаимодействия с лекарства, зависими от този ензим за клирънса, като warfarin. Алтернативните на бензбромарон лекарства също имат значителни нежелани реакции. Аllopourinol е свързан с редки животозастрашаващи синдроми на свръхчувствителност; риска от тези реакции е приблизително 1 в 56 000. Обрив се появява при около 2% от пациентите, приемащи allopourinol и обикновено води до прекратяване на предписването на лекарството. Probenecid също е свързан с животозастрашаващи реакции в много малък брой на доклади за отделни случаи, но често си взаимодейства с много от лекарствата за бъбречна екскреция. Фебуксостат е нов ксантин-оксидоредуктаза инхибитор, но нарушената чернодробна функция е сред най-често съобщаваните нежелани реакции от него.
Дори да приемем, причинно-следствена връзка между бензбрмарон и хепатотоксичността в идентифицираните случаи, оценката на съотношението полза-риск на базата на общата експозиция на лекарството не поддържа решението на компанията да спре производството на бензбрмарон, като се има предвид липсата на достатъчно алтернативни варианти. Освен това е възможно рисковете от хепатотоксичност да бъдат намалени, чрез прилагане на постепенно нарастване на дозата. Трябва да се обмисли определянето на статуса на CYP2C9 и разглеждането на потенциалните взаимодействия чрез инхибиране на този ензим. Доводите за по-широк и по-лесен достъп до Бензбрмарон за лечение на определени случаи на подагра, са категорични, особено за пациенти, при които allopourinol дава недостатъчен ефект или токсичност.
Нашето заключение е, че спирането на производството на Бензбрмарон не е в най-добрия интерес на пациентите с подагра.
Няма коментари:
Публикуване на коментар